Допреди 14–15 години живеех с постоянната нагласа, че всички са ми длъжни, другите са ми виновни за всичко, а обстоятелствата „просто така се подредиха." Бях страничен участник в собствения си живот - без контрол, без кормило, без усещане, че от мен зависи нещо.
Днес съм от другата страна. Не защото съм открила рецептата за вечно щастие, а защото в един момент, след поредица отрезвяващи ситуации и трансформации, осъзнах връзката между ежедневните ми навици, мисловните ми нагласи и всичко, което ми се случва. И взех решение - да спра да обвинявам всичко и всички и да започна да действам.
Казвам се Павлина Георгиева - Павли, и помагам на хора, готови за тази промяна, осъзнато да програмират собствената си реалност.
Моята история
Преломният момент дойде от тривиалността на, както тогава я възприемах, несподелена любов. Нито беше любов, камо ли несподелена, ама трябваше да поддържам драмата в главата си, че иначе - скука. Една на пръв поглед безобидна мисъл „какво би било, ако сме заедно с ей този човек", се превърна в чудовищна фикс идея.
Станах обсебваща, задушаваща и толкова затънала във филмите в главата си, че имунната ми система обяви протест. Докарах си поредица от грипове, шум в ушите, безсъние, и, за капак, една нощ се събудих и буквално бях забравила как се диша. Всичко това — от глупост и увлечение по въображаеми драматични сюжети. Тогава си казах: или продължавам да се правя на многострадална принцеса и да се затривам заради фикс идеята за някого, или си хващам живота в ръце.
Избрах второто. По принципа на синхроничностите, към мен започнаха да идват подходящи хора, книги, обучения и практики. Ключовото беше, че не просто четях и слушах, а прилагах наученото в живота си. Не ми е било забавно през цялото време, защото това са процеси, в които много дълбоко се бъркаш в душичката и много смело се изправяш пред себе си. Но когато се осмелиш да го направиш, дългосрочно резултатът си заслужава много.
Няколко години подред бях в прекрасна физическа, ментална и емоционална форма. И тогава внезапно изгубих една от най-близките си приятелки. На 32 години, видимо напълно здрава, един ден си ляга и на другия не се събужда. Последва период, в който отвън изглеждах нормално, а отвътре бях в много опасна апатия. И тъкмо се бях посъвзела, когато в рамките на година и половина изгубих последователно баща си и майка си.
Всеки от тези моменти можеше да ме върне в старата посока - „ама защо на мен, светът е срещу мен." Вместо това избрах да вярвам, че родителите ми са освободили място за мен и сестра ми, да постигнем смислени и хубави неща. И, не, това не означава, че съм потиснала тъгата си, че не съм я изживяла и още изживявам. А че съм приела отговорността си да мисля и действам градивно в живота си, за да има смисъл моралното наследство, което са оставили родителите ни.
Подходът
Важно е, а и коректно спрямо вас, да знаете, че нямам медицинско или психологическо образование - ако имате нужда от професионална помощ, моля, обърнете се към подходящите експерти.
Това, което имам, е дългогодишен изживян опит, регулярно прилаган на практика, с реални резултати в собствения ми живот. Не преразказвам теории от книги и обучения. Всичко, което споделям, първо съм го изпитала върху себе си.
Споделям конкретни подходи и практики, които при мен работят, в структурирана програма. Изграждам и общност от хора, в която да растем заедно и да се подкрепяме. Няма да ви обещая, че „за 7 дни ще постигнете отлично здраве, вечно щастие и успех във всичко." Истината е, че не всичко, което желаем, можем да получим. Но можем да имаме мъдростта да приемем това - и кормилото да е в нашите ръце.
Започни оттук
Ако нещо от казаното по-горе ти прозвуча познато - значи си на правилното място. Ето откъде можеш да започнеш:
- Присъедини се към общността - място, в което растем заедно;
- Разгледай програмата - структуриран процес за осъзнато програмиране на реалност;
- Запознай се със Smart Vital Trace - умен дневник за самонаблюдение.